За първи път, преди 150 години, сър Ашли Купър отбелязва, че фрактурите на бедрената шийка най-вероятно се дължат на възрастово намаление на костната маса или качеството на костта. Понятието “остеопороза” е въведено в медицината през 19 век във Франция и Германия, като хистологично описание на старческа кост, подчертавайки видимата порьозност на костната тъкан (от гръцки: оsteon - кост + poros - пора). Впоследствие терминът започва да бъде използван за разграничаване на това състояние на костта от остеомалацията при рахита и вече с него се обозначава намаленото  количество костна маса при нормална костна минерализация.

Според дефиницията на Световната Здравна Организация, остеопорозата е най-честото системно заболяване на скелета, характеризиращо се с ниска костна маса и нарушения в микро-архитектониката на костната тъкан, водещи до повишена чупливост на костите и увеличен риск от фрактури.

Количеството костна маса на възрастния индивид се определя от алгебричната сума на количеството пикова костна маса и размера на последвалата с менопаузата и/или възрастта костната загуба. В тази връзка 2-та основни патогенетични детерминанти на остеопорозата са:

• Натрупване на относително ниска пикова костна маса (ПКМ) в годините на детството и юношеството. В този случай, дори и минимална костна загуба с възрастта ще доведе до ниска костна маса и висок остеопорозен риск. Установено е, че ПКМ определя в 50-70%, (съответно за трабекуларната и кортикална кост) костната маса в зряла възраст и поради тази причина е прогностичен критерий от първи порядък в етиопатогенезата на остеопорозата.
• Значителна костна загуба (като величина, скорост и продължителност) през менопоузата и/или в по-късна възраст.

Остеопороза могат да развият индивиди от всички възрастови групи, но тя се среща три пъти по-често при жените в сравнение с мъжете. На фона на по-ниската пикова костна маса, натрупана към втората декада от живота, жените губят след менопаузата и с напредване на възрастта 35–50% от трабекуларната костна маса и 25–30% от кортикалната си кост. Костната загуба при мъжете насъпва по-късно и е свързана с намаление от 15–45% в трабекуларните и 5–15% в кортикалните кости.

При по-голяма част от засегнатите индивиди костната загуба настъпва постепенно и в началото протича безсимптомно, поради което остеопорозата е наречена “тихия крадец”. В по-напреднал стадий, заболяването е придружено от остри или хронични болки и гръбначни деформации.

Водещите и най-често първите клинични прояви на остеопорозата са фрактурите, възникващи поради загуба на значително количество костна маса и свързаната с нея намалена механична издръжливост на скелета. Приема се, че 50% от жените и 25% от мъжете над 60-годишна възраст ще претърпят поне една фрактура през остатъка от своя живот.

Основните локализиции на остеопрозните фрактури във възрастта между 60-70 години са в китката, а тези на бедрото (най-вече фемуралната шийка) и прешлените са водещи при пациентите над 70 г.

Предилекционни места на ОП фрактури

Основните локализации на остеопорозните фрактури във възрастта между 60-70 години са в китката, а тези на бедрото (най-вече фемуралната шийка) и прешлените са водещи при пациентите над 70 години (Osteoporosis Prevention, Diagnosis and Therapy. NIH Consens. Statement, 2000; Sainz-J et al. 1999).

Важно е, че в над 50% от случаите остеопорозните фрактури са в следствие на минимална или умерена травма (т.н. “ниско-енергийна травма”). В по-голямата си част (76%) се получават при падане в домашна обстановка и се определят като “ фрактури между четирите стени “.

Най-чести и тежки са усложненията при фрактурите на бедрената шийка. След тежка бедрена фрактура 5-20% от болните умират от усложнения в течение на първата година.

Рискът от смърт поради бедрена фрактура при една 50–годишна жена е равен на риска тя да почине от рак на гърдата и по-голям от този, свързан с ендометриален рак:

• Бедрена фрактура: 2.8%
• Рак на гърдата: 2.8%
• Рак на ендометриума: 0.7%

Като цяло една бедрена фрактура намалява очакваната продължителност на живота с 12-20%. Около 11% от преживелите пациенти се инвалидизират напълно. Само 1/3 от пациентите възстановяват функционалните си възможности. В останалите случаи се отбелязва в различна степен намалено качество на живот, дължащо се на загуба на функции, обездвижване, болка, социална изолация и психологични проблеми.

За 20 години - от 70-те до началото на 90-те години на миналия век, броят на фрактурите на крайниците се е увеличил с 14% (22% за жените и 1% за мъжете). Прогнозира се, че  ако през 1990 в световен план са били регистрирани 1.7 милиона остеопорозни фрактури, то през 2050 г. те ще достигнат 6.3 милиона), като 4.5 милиона от тях ще бъдат фрактурите на бедрената шийка. Само в Европейската общност се приема, че през следващите 50 години бедрените фрактури ще нараснат повече от 2 пъти - от 414 на 972 хиляди.